24.09.2006 г., 8:16 ч.

Времето на първия позор 

  Поезия
763 0 13
Времето на първия позор





Със времето на първия позор,

аз изхабих се вече,

остарях...

Сто години съм,

не виждате ли!

Грях!!

Неуспешни ли са те

или смислено живях?

Уморих се......

от съждения, преценки и надзор.

Досаднице-Амбиция, поспри!

С мечти избий страха ми,

душевна ласка сътвори!

Прегърни......

нещастието на позора ми!

...и забрави...



ЧАР......24.09.06

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??