Времето на първия позор
Със времето на първия позор,
аз изхабих се вече,
остарях...
Сто години съм,
не виждате ли!
Грях!!
Неуспешни ли са те
или смислено живях?
Уморих се......
от съждения, преценки и надзор.
Досаднице-Амбиция, поспри!
С мечти избий страха ми,
душевна ласка сътвори!
Прегърни......
нещастието на позора ми!
...и забрави...
ЧАР......24.09.06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени