24 sept 2006, 8:16

Времето на първия позор 

  Poesía
773 0 13
Времето на първия позор





Със времето на първия позор,

аз изхабих се вече,

остарях...

Сто години съм,

не виждате ли!

Грях!!

Неуспешни ли са те

или смислено живях?

Уморих се......

от съждения, преценки и надзор.

Досаднице-Амбиция, поспри!

С мечти избий страха ми,

душевна ласка сътвори!

Прегърни......

нещастието на позора ми!

...и забрави...



ЧАР......24.09.06

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??