Времето наперено думички шепти
с глас на чародей - заклинание реди.
Могъщите слова полека избледняват
тихо, тихо в мрака се явяват.
Златните орли се реят в небесата
и облаците порят тъй във мрака.
Светлината искат да открият
да я върнат на душата - търсят,
търсят. Но мъглите ще я крият -
ще я скътат те във мрака
и във самота ще я обвият,
вдън земя ще я затрият
на върха на някоя скала
далеч от всички небеса
през десет язовира
в кладенец “Надежда” -
та от там вода да пият
тварите пустинни
надеждата всекиму нужна
скръбта от никой нежелана.
ТИК! ТАК!
ТИК! ТАК!
ТИК! ТАК!
Часовникът тик-така
безкраен страж
Времето не спира
своя марш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Попов Все права защищены
но всичко е до това дали си тук и сега или си някъде и някога
аз предпочитам да не му обръщам голямо внимание то си знае работата и не мож му се бърка...