17 feb 2005, 12:25

Времето наперено думички шепти

  Poesía
1.1K 0 6
Времето наперено думички шепти -
с глас на чародей - заклинание реди.
Могъщите слова полека избледняват
тихо, тихо в мрака се явяват.
Златните орли се реят в небесата
и облаците порят тъй във мрака.
Светлината искат да открият
да я върнат на душата - търсят,
търсят. Но мъглите ще я крият -
ще я скътат те във мрака
и във самота ще я обвият,
вдън земя ще я затрият
на върха на някоя скала
далеч от всички небеса
през десет язовира
в кладенец “Надежда” -
та от там вода да пият
тварите пустинни
надеждата всекиму нужна
скръбта от никой нежелана.

ТИК! ТАК!

ТИК! ТАК!

ТИК! ТАК!

Часовникът тик-така
безкраен страж
Времето не спира
своя марш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ам мииии права си но всичко е до това дали си тук и сега или си някъде и някога аз предпочитам да не му обръщам голямо внимание то си знае работата и не мож му се бърка...
  • Бе то наяве по добре,
    ама де такова щастие )
  • Дам нека си тиктака я насън, я на яве
  • Хубав звън тиктака времето като насън
  • Хехе и аз се радвам, че харесваш стиховете ми Като сам не ги харесвам, поне ти да ги харесаш

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...