Feb 17, 2005, 12:25 PM

Времето наперено думички шепти

  Poetry
1.1K 0 6
Времето наперено думички шепти -
с глас на чародей - заклинание реди.
Могъщите слова полека избледняват
тихо, тихо в мрака се явяват.
Златните орли се реят в небесата
и облаците порят тъй във мрака.
Светлината искат да открият
да я върнат на душата - търсят,
търсят. Но мъглите ще я крият -
ще я скътат те във мрака
и във самота ще я обвият,
вдън земя ще я затрият
на върха на някоя скала
далеч от всички небеса
през десет язовира
в кладенец “Надежда” -
та от там вода да пият
тварите пустинни
надеждата всекиму нужна
скръбта от никой нежелана.

ТИК! ТАК!

ТИК! ТАК!

ТИК! ТАК!

Часовникът тик-така
безкраен страж
Времето не спира
своя марш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ам мииии права си но всичко е до това дали си тук и сега или си някъде и някога аз предпочитам да не му обръщам голямо внимание то си знае работата и не мож му се бърка...
  • Бе то наяве по добре,
    ама де такова щастие )
  • Дам нека си тиктака я насън, я на яве
  • Хубав звън тиктака времето като насън
  • Хехе и аз се радвам, че харесваш стиховете ми Като сам не ги харесвам, поне ти да ги харесаш

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....