3 нояб. 2006 г., 12:11

Времето тъжи 

  Поэзия
770 0 13
Студено е. И времето за нещо си тъжи,
навярно за изгубените птици... отлетели.
Сред сиви, ниско спуснати мъгли,
лицето си от тъжност крие в клони,
оголени и влажни от сълзи
по жълти листи... разпилени.
Есен е. И вятърът проплаква
по покривите... вие, като куче,
по жиците увива се скимти,
в комините просвирващо пълзи...
търси завет да се сгуши.
Тъжи небето за облаците бели, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??