26 сент. 2008 г., 00:00

Времето в мен

1.2K 0 13

 

 

 

Изчерпвам се...

 

Но не случайно

навън

порой от чувства заваля...

И е стихийно,

И е ужасно...

Крещи душата ми

сама!

Във всяко време

и сезон

ще е неспирно

заради мен...

 

Изчерпвам се...

 

Но пак вали...

Вали...

Вали!

Извалях ли се?

Почти...

Ще бъде светло,

ще притихне...

Само още миг

да поваля!

 

Ето, душата ми

сега

ще се усмихне

със разкоша

на дъга!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделина Кабаиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...