Изчерпвам се...
Но не случайно
навън
порой от чувства заваля...
И е стихийно,
И е ужасно...
Крещи душата ми
сама!
Във всяко време
и сезон
ще е неспирно
заради мен...
Изчерпвам се...
Но пак вали...
Вали...
Вали!
Извалях ли се?
Почти...
Ще бъде светло,
ще притихне...
Само още миг
да поваля!
Ето, душата ми
сега
ще се усмихне
със разкоша
на дъга!
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
Прегръдки на всички , но не дъждовни,а слънчеви argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
