26.09.2008 г., 0:00 ч.

Времето в мен 

  Поезия » Бели стихове
935 0 13

 

 

 

Изчерпвам се...

 

Но не случайно

навън

порой от чувства заваля...

И е стихийно,

И е ужасно...

Крещи душата ми

сама!

Във всяко време

и сезон

ще е неспирно

заради мен...

 

Изчерпвам се...

 

Но пак вали...

Вали...

Вали!

Извалях ли се?

Почти...

Ще бъде светло,

ще притихне...

Само още миг

да поваля!

 

Ето, душата ми

сега

ще се усмихне

със разкоша

на дъга!

 

 

 

 

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??