Времето в мен
Изчерпвам се...
Но не случайно
навън
порой от чувства заваля...
И е стихийно,
И е ужасно...
Крещи душата ми
сама!
Във всяко време
и сезон
ще е неспирно
заради мен...
Изчерпвам се...
Но пак вали...
Вали...
Вали!
Извалях ли се?
Почти...
Ще бъде светло,
ще притихне...
Само още миг
да поваля!
Ето, душата ми
сега
ще се усмихне
със разкоша
на дъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
