29 нояб. 2013 г., 15:22

Времетрусно

1.1K 0 0

Пост-апостроф след последното време.

Тъй, както глезен, заклещен във стреме,

бясно препуска, по друма размята,

конник несрет, потрошил сам главата си...

 

И ни напомня за черната дупка,

дето света на парите разпуква,

дето неспирно притиска и мачка,

Време, Пространство - превръща ги в пачки...

 

Фючърсни сделки със органи детски,

пусти луксозни хотелски комплекси,

блиц-новини за убийства и мор -

тъй се превръща умът във затвор...

 

Доста! 

 

В ред и под строй чукоглавите крачат

към  пропастта... И поглъща ги здрачът,

мрачно, зловещо -  сърцето се къса

и приближава към нас времетруса...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ценев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...