Пост-апостроф след последното време.

Тъй, както глезен, заклещен във стреме,

бясно препуска, по друма размята,

конник несрет, потрошил сам главата си...

И ни напомня за черната дупка,

дето света на парите разпуква,

дето неспирно притиска и мачка,

Време, Пространство - превръща ги в пачки...

Фючърсни сделки със органи детски,

пусти луксозни хотелски комплекси,

блиц-новини за убийства и мор -

тъй се превръща умът във затвор...

Доста! 

В ред и под строй чукоглавите крачат

към  пропастта... И поглъща ги здрачът,

мрачно, зловещо -  сърцето се къса

и приближава към нас времетруса...