Пост-апостроф след последното време.
Тъй, както глезен, заклещен във стреме,
бясно препуска, по друма размята,
конник несрет, потрошил сам главата си...
И ни напомня за черната дупка,
дето света на парите разпуква,
дето неспирно притиска и мачка,
Време, Пространство - превръща ги в пачки...
Фючърсни сделки със органи детски,
пусти луксозни хотелски комплекси,
блиц-новини за убийства и мор -
тъй се превръща умът във затвор...
Доста!
В ред и под строй чукоглавите крачат
към пропастта... И поглъща ги здрачът,
мрачно, зловещо - сърцето се къса
и приближава към нас времетруса...
© Кирил Ценев Todos los derechos reservados