29.11.2013 г., 15:22

Времетрусно

1.1K 0 0

Пост-апостроф след последното време.

Тъй, както глезен, заклещен във стреме,

бясно препуска, по друма размята,

конник несрет, потрошил сам главата си...

 

И ни напомня за черната дупка,

дето света на парите разпуква,

дето неспирно притиска и мачка,

Време, Пространство - превръща ги в пачки...

 

Фючърсни сделки със органи детски,

пусти луксозни хотелски комплекси,

блиц-новини за убийства и мор -

тъй се превръща умът във затвор...

 

Доста! 

 

В ред и под строй чукоглавите крачат

към  пропастта... И поглъща ги здрачът,

мрачно, зловещо -  сърцето се къса

и приближава към нас времетруса...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...