Времеви отрязък
За теб навярно ще тъгувам,
но смъртния ми одър ме зове,
самотен изгрев, нарисуван,
изтича времето ми, две
ръце те имат, мимолетно,
във кратък времеви отрязък
загубиха те безвъзвратно...
Мираж ли си или пък купче пясък?
Но ето, ти си каменна скала,
а аз – ерозия, и в теб дълбая,
оставила си в пясъка следа
в отвъдния живот ще те желая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Тасева Все права защищены
