За теб навярно ще тъгувам,
но смъртния ми одър ме зове,
самотен изгрев, нарисуван,
изтича времето ми, две
ръце те имат, мимолетно,
във кратък времеви отрязък
загубиха те безвъзвратно...
Мираж ли си или пък купче пясък?
Но ето, ти си каменна скала,
а аз – ерозия, и в теб дълбая,
оставила си в пясъка следа
в отвъдния живот ще те желая!
© Виктория Тасева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
