Времеви отрязък
За теб навярно ще тъгувам,
но смъртния ми одър ме зове,
самотен изгрев, нарисуван,
изтича времето ми, две
ръце те имат, мимолетно,
във кратък времеви отрязък
загубиха те безвъзвратно...
Мираж ли си или пък купче пясък?
Но ето, ти си каменна скала,
а аз – ерозия, и в теб дълбая,
оставила си в пясъка следа
в отвъдния живот ще те желая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
