dariana (Дарина)
39 13
4 февр. 2005 г., 10:51

Вричане 

  Поэзия
1668 1 6
Ти, който ме убиваше без думи,
изтръгна бавно корените в мен,
засипа и затлачи всички друми,
че пътят ми да бъде разрушен.

Със вик прекърши гордо смелостта ми,
отнесе слънчевия ден,
прогони оптимизма и в съня ми,
заключи ми живота- съкрушен.

Едва ли искаше така да стане.
Не си планирал, аз го знам.
И тези в мен дълбоки рани
аз мисля са си моят дан.

Как молехме се ний да сме щастливи
мечтаехме, планирахме дори.
Какво от тези страсти диви,
какво така се промени?

Прости ми, няма да те моля.
Не искам повече да се виня.
В сърцето място ще притворя
и ъгълче за теб ще отделя.

Ти, който казваше, че ме обичаш...
Дъхът ти спираше пленен.
На кой ли после ще се вричаш
когато сам останеш и без мен?

© Дарина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!
  • Аааа момиче, ти ме разби. Да ти кажа преди малко дадох 6 на некви стихотворения с по 9 реда и казах че бих им писал 7. А сега като чета твоето и направо 97 трябва да ти пиша по тая логика но наистина е великолепно =)
  • Искрено е, затова ме развълнува. Поздрави!
  • Много е хубаво..прочетох го с удоволствие
  • наистина е много красиво.много ми хареса.6 от мен*
  • Натъжи ме ,но ми хареса ....това и аз съм го изживявала,то пък кой ли не е....
Предложения
: ??:??