7 мая 2010 г., 08:57

Вричане

928 0 3

Вричане                                                                                 

Ще се превърна в гълъбица бяла, при тебе долетяла.

Ще бъда твоя, прелестна и цяла, в копнежи засияла.

Ще ти загукам нежно, ще закръжа около теб.

Ще следвам вятъра и слънцето, но винаги ще бъда с теб.

                                                                                                  

Ще кацам на едното рамо, ще те докосвам с белите криле

и после, тихо полетяла, ще се изгубя в синьото небе.

Но ще се връщам пак със полъха на вятъра

и ще те галя нежно.

Ще се превърна в твоя падаща звезда,

ще правя всичко в твойте мисли...

Дано да ме усетиш вече ти и, стискайки ме,

да не позволиш да си отида.

Ще падна и ще заблестя в очите ти,

да топлиш с поглед после наш`те хладни дни!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...