11 июн. 2010 г., 19:43

Вричане

1.2K 0 0

Обичам те! И винаги ще те обичам,

сълзи от радост ще текат,

защото на теб се ази вричам,

на теб, мой образ мил и свят.

 

Очите твои ме изгарят,

твоят плам в мен струи.

Дълбоки рани те отварят,

но от сладост не боли.

 

Аз съм твой, и твой ще бъда,

до сетен дъх и капка кръв.

Дори и пръст да се превърна,

дори за рибите да бъда стръв.

 

Любовта е жар, която ме изгаря,

смисълът в този объркан свят.

Любовта е дар, който  ни влудява,

превръщащ и бедния в богат.

 

Позволи ме да те обгърна,

с нежност и любов да те даря.

Нека силно те прегърна,

злото в мене да сломя.

 

Ще бдя над тебе, най-прекрасна

от всички хора на света.

Моя птичка сладкогласна,

моя мъничка сърна.

 

              25.05.1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райко Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...