11.06.2010 г., 19:43

Вричане

1.2K 0 0

Обичам те! И винаги ще те обичам,

сълзи от радост ще текат,

защото на теб се ази вричам,

на теб, мой образ мил и свят.

 

Очите твои ме изгарят,

твоят плам в мен струи.

Дълбоки рани те отварят,

но от сладост не боли.

 

Аз съм твой, и твой ще бъда,

до сетен дъх и капка кръв.

Дори и пръст да се превърна,

дори за рибите да бъда стръв.

 

Любовта е жар, която ме изгаря,

смисълът в този объркан свят.

Любовта е дар, който  ни влудява,

превръщащ и бедния в богат.

 

Позволи ме да те обгърна,

с нежност и любов да те даря.

Нека силно те прегърна,

злото в мене да сломя.

 

Ще бдя над тебе, най-прекрасна

от всички хора на света.

Моя птичка сладкогласна,

моя мъничка сърна.

 

              25.05.1999 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райко Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...