Вричане
Обичам те! И винаги ще те обичам,
сълзи от радост ще текат,
защото на теб се ази вричам,
на теб, мой образ мил и свят.
Очите твои ме изгарят,
твоят плам в мен струи.
Дълбоки рани те отварят,
но от сладост не боли.
Аз съм твой, и твой ще бъда,
до сетен дъх и капка кръв.
Дори и пръст да се превърна,
дори за рибите да бъда стръв.
Любовта е жар, която ме изгаря,
смисълът в този объркан свят.
Любовта е дар, който ни влудява,
превръщащ и бедния в богат.
Позволи ме да те обгърна,
с нежност и любов да те даря.
Нека силно те прегърна,
злото в мене да сломя.
Ще бдя над тебе, най-прекрасна
от всички хора на света.
Моя птичка сладкогласна,
моя мъничка сърна.
25.05.1999 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райко Дяков Всички права запазени