Вричане
Обичаш ли ме? Шепнеше ми с нежен глас.
Обичам те, мило. Отоговорих във захлас.
Светлината лунна беше,
на никой не му се спеше,
докосна ме тихо с ръка,
потърсих във теб топлина.
Но беше... сега
съм сама със книга в ръка.
Падат сълзите ми тежко
в нощта. Няма я никъде
твойта ръка.
ОТИДЕ СИ!
Остави ме сама.
Далече замина,
със друг съм сега.
Но само тебе още обичам!
И в твойто име се вричам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Русина Раднева Все права защищены
