5 окт. 2007 г., 08:35

Вричане 

  Поэзия
1171 0 2

Обичаш ли ме? Шепнеше ми с нежен глас.

Обичам те, мило. Отоговорих във захлас.

Светлината лунна беше,

на никой не му се спеше,

докосна ме тихо с ръка,

потърсих във теб топлина.

Но беше... сега

съм сама със книга в ръка.

Падат сълзите ми тежко

в нощта. Няма я никъде

твойта ръка.

ОТИДЕ СИ!

Остави ме сама.
 Далече замина,

със друг съм сега.

Но само тебе още обичам!

И в твойто име се вричам...

© Русина Раднева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??