5.10.2007 г., 8:35

Вричане

1.4K 0 2

Обичаш ли ме? Шепнеше ми с нежен глас.

Обичам те, мило. Отоговорих във захлас.

Светлината лунна беше,

на никой не му се спеше,

докосна ме тихо с ръка,

потърсих във теб топлина.

Но беше... сега

съм сама със книга в ръка.

Падат сълзите ми тежко

в нощта. Няма я никъде

твойта ръка.

ОТИДЕ СИ!

Остави ме сама.
 Далече замина,

със друг съм сега.

Но само тебе още обичам!

И в твойто име се вричам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русина Раднева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...