Oct 5, 2007, 8:35 AM

Вричане

  Poetry
1.4K 0 2

Обичаш ли ме? Шепнеше ми с нежен глас.

Обичам те, мило. Отоговорих във захлас.

Светлината лунна беше,

на никой не му се спеше,

докосна ме тихо с ръка,

потърсих във теб топлина.

Но беше... сега

съм сама със книга в ръка.

Падат сълзите ми тежко

в нощта. Няма я никъде

твойта ръка.

ОТИДЕ СИ!

Остави ме сама.
 Далече замина,

със друг съм сега.

Но само тебе още обичам!

И в твойто име се вричам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Русина Раднева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...