Вричане
Пролетта ни - свежест разпиляна,
бързо мина - луда и нетърпелива.
Лятото ни в сянка отминава.
Есен идва. А изглежда някак сиво.
Но във нас е времето - не спира.
Движим се по многолистно - меко.
Пътят ни е жив, дори пулсира.
Въздухът е пресен. Дишам леко.
Под вълшебен танц на листопад,
есенните стъпки носят орисия.
Пред олтара Бог ни чака днес,
за да ни дари с благословия.
От вечни истини мечтани в лято
заченахме си рожба несравнима.
Любов ни се роди и осъзнато
да я отгледаме до късна зима!
Да пророним думичките святи -
две щастливи перлени сълзи.
Нека си дарим душите - сляти.
Вричане в единство и завинаги!
http://www.youtube.com/watch?v=zt_7s-Nv2W4&feature=related
08.05.2009
Jullie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
"С вричане в единство и за винаги."
