18.05.2009 г., 1:20 ч.  

Вричане 

  Поезия » Любовна
854 0 33

                                                                                            

Бързо мина. Луда и нетърпелива.

Пролетта ни - свежест разпиляна.

Есен идва. А изглежда някак сиво.

Лятото ни в сянка отминава.

 

Но пред нас е. Времето не спира!

Прохождаме по многолистно, меко.

Пътят ни е жив, дори пулсира.

Въздухът е пресен. Дишам леко.

 

Под вълшебен танц на листопад,

есенните стъпки носят орисия.

Пред олтара Бог ни чака днес

за да ни дари с благословия.

 

От вечни истини мечтани в лято

заченахме си рожба несравнима.

Любов ни се роди и осъзнато

да я отгледаме до късна зима!

 

Да пророним думичките святи -

две щастливи перлени сълзи.

Нека си дарим душите - сляти.

Вричане в единство и завинаги!

 

 http://www.youtube.com/watch?v=zt_7s-Nv2W4&feature=related

 

08.05.2009

Jullie

 

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??