Изкачвам се по стръмнината
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва,
обвит във ледени забрани.
И пърхам... За летеж е тясно.
А той, върхът, с поклон ме кани.
И спуска козята пътечка,
изронена от стъпки луди.
Поканата не е за мечки.
Върхът обича пеперуди.