Изкачвам се по стръмнината
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва,
обвит във ледени забрани.
И пърхам... За летеж е тясно.
А той, върхът, с поклон ме кани.
И спуска козята пътечка,
изронена от стъпки луди.
Поканата не е за мечки.
Върхът обича пеперуди.
© Мария Панайотова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
