23 янв. 2009 г., 17:01

Връщам се

901 0 14
Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.

Спомняш ли си? Вече сме се срещали.
Пееха щурци и беше лято.
Дните се топяха като свещите,
дето пред олтара ми горяха.

Сети ли се? Идвах и през зимата.
Топлих те, напук на ледовете.
Май, че си забравил мойто име...
Аз любов съм. Идвам, за да светя.

Знаеш ли? В минутите отчаяни
в тебе продължих да съществувам.
Сам си, а не ме повика - знаех си.
Смъртните от болка се страхуват.

Плаша ли те? Пак пресичам пътя ти.
Всичко ти прощавам. Незаслужено.
Сигурно познаваш ме по стъпките.
Връщам се. Защото съм ти нужна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...