Връщам се...

Поэзия

1.1K 0 25

На детството отрязаните плитки

до портата на спомена мълчат.

Пуст е мегданът. Сенки на въздишки

бродират буренясалия път.

Спукани грънци още сълзи ронят

за бабината бобена чорба.

Жаби - прегракнали и недоволни,

все още крякат в сухата река.

Намръщени са старите дувари.

Разплакана е селската чешма.

Прегърбен, недолюбен, сам - бръшлянът

намига на небраната асма.

На детството отязаните плитки

все повече ме дърпат и тежат.

И връщам се, за да се върна в себе си

на прашния и свиден селски път.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Много близко усещане...

2013-02-08T19:36:43+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Това може ли да се обясни на едно софиянче, родено до ЦУМ (например). Коментарът е за това, че понякога произведенията са "локални" и в пространствен, и във временен смисъл... Да, за някого емоцията е силна, присъства, за другиго - пълен вакуум (дори малко повече нищо, доколкото вакуумът е все пак "нещо".

2012-11-18T14:45:07+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"И връщам се, за да се върна в себе си"

И аз...

2012-11-14T16:43:37+02:00
странница (Сеси)

Най-милите и сладки спомени! Много хубаво стихотворение!

2012-11-14T00:27:41+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Браво!
Мило, свидно и докосващо!
Поздрав!

2012-11-08T13:25:40+02:00