На детството отрязаните плитки
до портата на спомена мълчат.
Пуст е мегданът. Сенки на въздишки
бродират буренясалия път.
Спукани грънци още сълзи ронят
за бабината бобена чорба.
Жаби - прегракнали и недоволни,
все още крякат в сухата река.
Намръщени са старите дувари.
Разплакана е селската чешма.
Прегърбен, недолюбен, сам - бръшлянът
намига на небраната асма. ...