Връщам се...
На детството отрязаните плитки
до портата на спомена мълчат.
Пуст е мегданът. Сенки на въздишки
бродират буренясалия път.
Спукани грънци още сълзи ронят
за бабината бобена чорба.
Жаби - прегракнали и недоволни,
все още крякат в сухата река.
Намръщени са старите дувари.
Разплакана е селската чешма.
Прегърбен, недолюбен, сам - бръшлянът
намига на небраната асма.
На детството отязаните плитки
все повече ме дърпат и тежат.
И връщам се, за да се върна в себе си
на прашния и свиден селски път.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
.
