31 мар. 2008 г., 10:36

Връстници мои

746 1 6
Връстници мои,
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!

Светът -
такъв какъвто е - нелеп,
не Бог го е създал, а те самите!

Как може да са умни,
щом са прости!
Как може да са честни,
щом са подли!
Как може да са страшни,
щом са смешни!

"Инфарктите
са нашите медали -
направо за сърцата закачени!"

Печелехте ги
в бой със свободата,
в борби за постове и привилегии!

Историята
с примери безбройни,
за своите герои най-достойни,
ни казва: към безсмъртие поетът
потегля от разстрела и въжето!

Не му изменя никога сърцето!

Умират
и от глад, туберкулоза;
понякога - за жалост - от цироза;
понякога - за обща наша радост -
напускат ни след мъдра светла старост...

От всичко друго -
но да е проклето,
ако на мен ми измени сърцето!

____
* Стихотворението е написано някъде към 1976 година. Пускам го като антитеза на стихотворението ми "Ще се изселя някъде в балкана" - като пример как с възрастта възгледите могат да се променят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...