Връстници мои
Връстници мои,
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!
Светът -
такъв какъвто е - нелеп,
не Бог го е създал, а те самите!
Как може да са умни,
щом са прости!
Как може да са честни,
щом са подли!
Как може да са страшни,
щом са смешни!
"Инфарктите
са нашите медали -
направо за сърцата закачени!"
Печелехте ги
в бой със свободата,
в борби за постове и привилегии!
Историята
с примери безбройни,
за своите герои най-достойни,
ни казва: към безсмъртие поетът
потегля от разстрела и въжето!
Не му изменя никога сърцето!
Умират
и от глад, туберкулоза;
понякога - за жалост - от цироза;
понякога - за обща наша радост -
напускат ни след мъдра светла старост...
От всичко друго -
но да е проклето,
ако на мен ми измени сърцето!
____
* Стихотворението е написано някъде към 1976 година. Пускам го като антитеза на стихотворението ми "Ще се изселя някъде в балкана" - като пример как с възрастта възгледите могат да се променят.
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!
Светът -
такъв какъвто е - нелеп,
не Бог го е създал, а те самите!
Как може да са умни,
щом са прости!
Как може да са честни,
щом са подли!
Как може да са страшни,
щом са смешни!
"Инфарктите
са нашите медали -
направо за сърцата закачени!"
Печелехте ги
в бой със свободата,
в борби за постове и привилегии!
Историята
с примери безбройни,
за своите герои най-достойни,
ни казва: към безсмъртие поетът
потегля от разстрела и въжето!
Не му изменя никога сърцето!
Умират
и от глад, туберкулоза;
понякога - за жалост - от цироза;
понякога - за обща наша радост -
напускат ни след мъдра светла старост...
От всичко друго -
но да е проклето,
ако на мен ми измени сърцето!
____
* Стихотворението е написано някъде към 1976 година. Пускам го като антитеза на стихотворението ми "Ще се изселя някъде в балкана" - като пример как с възрастта възгледите могат да се променят.
© Ангел Чортов All rights reserved.
