31.03.2008 г., 10:36

Връстници мои

738 1 6
Връстници мои,
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!

Светът -
такъв какъвто е - нелеп,
не Бог го е създал, а те самите!

Как може да са умни,
щом са прости!
Как може да са честни,
щом са подли!
Как може да са страшни,
щом са смешни!

"Инфарктите
са нашите медали -
направо за сърцата закачени!"

Печелехте ги
в бой със свободата,
в борби за постове и привилегии!

Историята
с примери безбройни,
за своите герои най-достойни,
ни казва: към безсмъртие поетът
потегля от разстрела и въжето!

Не му изменя никога сърцето!

Умират
и от глад, туберкулоза;
понякога - за жалост - от цироза;
понякога - за обща наша радост -
напускат ни след мъдра светла старост...

От всичко друго -
но да е проклето,
ако на мен ми измени сърцето!

____
* Стихотворението е написано някъде към 1976 година. Пускам го като антитеза на стихотворението ми "Ще се изселя някъде в балкана" - като пример как с възрастта възгледите могат да се променят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...