21 нояб. 2018 г., 09:14  

Все чужди

1K 2 3

Чужди въздишки изсвирих

И чужди земи извървях

Оставила своите  приказки

Своите дни пропилях

 

На чужди площади аз пеех

На твоите дни се опрях

Танцувах в другата приказка

А за моята ослепях

 

Аз други простори опънах

И моите не съзрях

Сърцето свое огънах

На чужди прозорци запях

 

Болеше душата, сърцето

За моето малко градче

Забравих във мене небето

Оставих в дома си креслото

  

И една торта-парче!

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любов Никифорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...