Чужди въздишки изсвирих
И чужди земи извървях
Оставила своите приказки
Своите дни пропилях
На чужди площади аз пеех
На твоите дни се опрях
Танцувах в другата приказка
А за моята ослепях
Аз други простори опънах
И моите не съзрях
Сърцето свое огънах
На чужди прозорци запях
Болеше душата, сърцето
За моето малко градче
Забравих във мене небето
Оставих в дома си креслото
И една торта-парче!
© Любов Никифорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
