Чужди въздишки изсвирих
И чужди земи извървях
Оставила своите приказки
Своите дни пропилях
На чужди площади аз пеех
На твоите дни се опрях
Танцувах в другата приказка
А за моята ослепях
Аз други простори опънах
И моите не съзрях
Сърцето свое огънах
На чужди прозорци запях
Болеше душата, сърцето
За моето малко градче
Забравих във мене небето
Оставих в дома си креслото
И една торта-парче!
© Любов Никифорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
