21 nov 2018, 9:14  

Все чужди

1K 2 3

Чужди въздишки изсвирих

И чужди земи извървях

Оставила своите  приказки

Своите дни пропилях

 

На чужди площади аз пеех

На твоите дни се опрях

Танцувах в другата приказка

А за моята ослепях

 

Аз други простори опънах

И моите не съзрях

Сърцето свое огънах

На чужди прозорци запях

 

Болеше душата, сърцето

За моето малко градче

Забравих във мене небето

Оставих в дома си креслото

  

И една торта-парче!

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любов Никифорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....