Все някога
Везната ми се счупи. Не насмогна
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване.
Везната премаля да ме разделя
на дневните ти дози самолюбие.
Не стига Брайл за сляпата неделя.
Не ми достигат мойте си повели
за този мазохизъм като влюбване.
Везната се извърна. Отвратена
от мойто Аз, натъпкано в ъглИте.
Везната ми трепери. Нямаш време!
Не знаеш днес дали ми е студено.
Все някога ще трябва да попиташ.
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване.
Везната премаля да ме разделя
на дневните ти дози самолюбие.
Не стига Брайл за сляпата неделя.
Не ми достигат мойте си повели
за този мазохизъм като влюбване.
Везната се извърна. Отвратена
от мойто Аз, натъпкано в ъглИте.
Везната ми трепери. Нямаш време!
Не знаеш днес дали ми е студено.
Все някога ще трябва да попиташ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
