Везната ми се счупи. Не насмогна на толкова претегляне на чувства. Говоря и със Дявола, и с Бога. Признавам грехове до изнемога... А все не ми достига за покръстване.
Везната премаля да ме разделя на дневните ти дози самолюбие. Не стига Брайл за сляпата неделя. Не ми достигат мойте си повели за този мазохизъм като влюбване.
Везната се извърна. Отвратена от мойто Аз, натъпкано в ъглИте. Везната ми трепери. Нямаш време! Не знаеш днес дали ми е студено. Все някога ще трябва да попиташ.
Има едно лепило за счупени неща. Казва се "Разбиране". Дано да го намериш!
Много ми е трудно да коментирам достойнствата на поезията ти. Засега казвам: Перфектно.
Много болка си процежда от равносметката ти! "Все някога ще трябва да попиташ"...това съм го изпитвала някога,но така и не се осмелих да го изрека. Тоя стих е сякаш мои мисли в друго време! Не те познавам,сигурно няма и да те видя,обаче стиховете ти сякаш са част от мене...не знам какво да кажа...Във всеки случай нямаш нужда от коментар!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.