Aug 1, 2007, 6:21 PM

Все някога

  Poetry
1.7K 0 21
Везната ми се счупи. Не насмогна
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване.

Везната премаля да ме разделя
на дневните ти дози самолюбие.
Не стига Брайл за сляпата неделя.
Не ми достигат мойте си повели 
за този мазохизъм като влюбване.

Везната се извърна. Отвратена
от мойто Аз, натъпкано в ъглИте.
Везната ми трепери. Нямаш време! 
Не знаеш днес дали ми е студено.
Все някога ще трябва да попиташ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...