Aug 1, 2007, 6:21 PM

Все някога 

  Poetry
1603 0 21
Везната ми се счупи. Не насмогна
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване.
Везната премаля да ме разделя
на дневните ти дози самолюбие.
Не стига Брайл за сляпата неделя.
Не ми достигат мойте си повели
за този мазохизъм като влюбване.
Везната се извърна. Отвратена
от мойто Аз, натъпкано в ъглИте. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Random works
: ??:??