Aug 1, 2007, 6:21 PM

Все някога 

  Poetry
1543 0 21
Везната ми се счупи. Не насмогна
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване.

Везната премаля да ме разделя
на дневните ти дози самолюбие.
Не стига Брайл за сляпата неделя.
Не ми достигат мойте си повели 
за този мазохизъм като влюбване.

Везната се извърна. Отвратена
от мойто Аз, натъпкано в ъглИте.
Везната ми трепери. Нямаш време! 
Не знаеш днес дали ми е студено.
Все някога ще трябва да попиташ.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??