13 янв. 2020 г., 07:56

Все още 

  Поэзия » Любовная
545 0 0

Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.

 

Ръцете ти бяха топли, силни,
а умът ти- манипулативен.
Устните ти, меки, сладкодумни,
замъгляваха главата ми.

 

Аз си тръгнах, готова
да поемам свободно от живота.
Но как да живея, когато
все още ме преследваш в съня?

© Калина Хаджиниколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??