Jan 13, 2020, 7:56 AM

Все още 

  Poetry » Love
649 0 0

Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.

 

Ръцете ти бяха топли, силни,
а умът ти- манипулативен.
Устните ти, меки, сладкодумни,
замъгляваха главата ми.

 

Аз си тръгнах, готова
да поемам свободно от живота.
Но как да живея, когато
все още ме преследваш в съня?

© Калина Хаджиниколова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??