Все още

Poetry » Love

987 0 0

Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.

Ръцете ти бяха топли, силни,
а умът ти- манипулативен.
Устните ти, меки, сладкодумни,
замъгляваха главата ми.

Аз си тръгнах, готова
да поемам свободно от живота.
Но как да живея, когато
все още ме преследваш в съня?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0