Да те забравя все още днес е трудно,
ти минал си през всяка моя вена,
усмивката ти (дето искам да на мразя)
все още действа ми като магия.
Все още помня всеки допир твой
(възможно ли е да съм малко луда?)
Не мога. Не, не мога да се разбера
какво ме дърпа винаги към теб.
Обичах те, и някак си те мразех
за това, че имаш власт над мен,
за това, че пак без тъб съм слаба,
за това, че още търся само теб.
© Александра Георгиева Все права защищены