Все още

Poetry » Love

1.6K 0 0

Да те забравя все още днес е трудно,

ти минал си през всяка моя вена,

усмивката ти (дето искам да на мразя)

все още действа ми като магия.

Все още помня всеки допир твой

(възможно ли е да съм малко луда?)

Не мога. Не, не мога да се разбера

какво ме дърпа винаги към теб.

Обичах те, и някак си те мразех

за това, че имаш власт над мен,

за това, че пак без тъб съм слаба,

за това, че още търся само теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0