14.02.2020 г., 10:57

Все още

1.6K 0 0

 

Да те забравя все още днес е трудно,

ти минал си през всяка моя вена,

усмивката ти (дето искам да на мразя)

все още действа ми като магия.

 

Все още помня всеки допир твой

(възможно ли е да съм малко луда?)

Не мога. Не, не мога да се разбера

какво ме дърпа винаги към теб.

 

Обичах те, и някак си те мразех

за това, че имаш власт над мен,

за това, че пак без тъб съм слаба,

за това, че още търся само теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...