28 сент. 2011 г., 18:32

Все още живият дух...

811 0 7

Не ме харесват някои, защото

от истината винаги боли...

Но с нея аз не давам път на злото,

то заслужава в ада да гори.


Не храня злоба в битките словесни,

но тъй изглежда в хорските очи.

Да бъдеш искрен никак не е лесно,

защото често откровеността горчи.


Какво да правя - плащам си цената,

висока е, но туй не ми тежи,

за смелия, опазил си душата

е скъпо да се нарече "щастлив".


Не ме мислете, тъй ще си замина,

желаеща на всички благослов.

Най-светлата мечта ми е да има

за хората блаженство и любов!

     22.09.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...