28 сент. 2011 г., 18:32

Все още живият дух...

812 0 7

Не ме харесват някои, защото

от истината винаги боли...

Но с нея аз не давам път на злото,

то заслужава в ада да гори.


Не храня злоба в битките словесни,

но тъй изглежда в хорските очи.

Да бъдеш искрен никак не е лесно,

защото често откровеността горчи.


Какво да правя - плащам си цената,

висока е, но туй не ми тежи,

за смелия, опазил си душата

е скъпо да се нарече "щастлив".


Не ме мислете, тъй ще си замина,

желаеща на всички благослов.

Най-светлата мечта ми е да има

за хората блаженство и любов!

     22.09.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...