28 sept 2011, 18:32

Все още живият дух...

  Poesía
810 0 7

Не ме харесват някои, защото

от истината винаги боли...

Но с нея аз не давам път на злото,

то заслужава в ада да гори.


Не храня злоба в битките словесни,

но тъй изглежда в хорските очи.

Да бъдеш искрен никак не е лесно,

защото често откровеността горчи.


Какво да правя - плащам си цената,

висока е, но туй не ми тежи,

за смелия, опазил си душата

е скъпо да се нарече "щастлив".


Не ме мислете, тъй ще си замина,

желаеща на всички благослов.

Най-светлата мечта ми е да има

за хората блаженство и любов!

     22.09.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веси Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...