Ендериал (Димитър Попов)
51 69
29 мар. 2005 г., 17:43

Все още обичам... 

  Поэзия
1550 0 3

Все още обичам деня, когато безмълвно живея,
мигът, във който се раждам и с него залязвам,
както и вятъра, с който неспирно в живота се рея,
дори огън в душата могъщо изгарящ жадувам.

Все още обичам гората, в която неспирно препускам,
както и спомен отминал, отдавна забравен за нея.
Жадувам и хиляди капки по дъбови клонки да плискам
и облаци бавно завиват гората. Как нежно милея!

Все още обичам земята, в която вечно ще бродя,
както и нежните песни на капките падащи в локви,
влажния мирис на свежест, който вечно ще помня.
И птица самотна в заблуда прелита небе без окови.

Все още обичам и вятъра, спътник в безпътица мой,
нежно превиващ треви и гори в свойта лудешка игра,
извисява се във небесата, после се изсипва кат`порой
отнася къщи, хора и дворОве, ей така, сякаш на шега.

Все още обичам и самотата – нежно ще гали мойте коси.
Все още обичам любовта – топло ще милва мойте ръце.
Все още обичам смъртта – хладно ще гали мойте нозе.
Все още обичам нощта – която страстно ме гали с луни.

Все още обичам...

© Димитър Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно и лъхащо на нежност.
  • Радвам се, че си се докоснала до тези стихове или те са те докоснали...
    Благодаря!
  • Хубаво е, завладяваща образност, която остави усещането, че се докоснох до "...влажния мирис на свежест, който вечно ще помня.
    И птица самотна в заблуда прелита небе без окови." Пиша 6.
Предложения
: ??:??