Все още обичам...

29.03.2005 г., 17:43 ч.

Поезия

1628 0 3

Все още обичам деня, когато безмълвно живея,
мигът, във който се раждам и с него залязвам,
както и вятъра, с който неспирно в живота се рея,
дори огън в душата могъщо изгарящ жадувам.

Все още обичам гората, в която неспирно препускам,
както и спомен отминал, отдавна забравен за нея.
Жадувам и хиляди капки по дъбови клонки да плискам
и облаци бавно завиват гората. Как нежно милея!

Все още обичам земята, в която вечно ще бродя,
както и нежните песни на капките падащи в локви,
влажния мирис на свежест, който вечно ще помня.
И птица самотна в заблуда прелита небе без окови.

Все още обичам и вятъра, спътник в безпътица мой,
нежно превиващ треви и гори в свойта лудешка игра,
извисява се във небесата, после се изсипва кат`порой
отнася къщи, хора и дворОве, ей така, сякаш на шега.

Все още обичам и самотата – нежно ще гали мойте коси.
Все още обичам любовта – топло ще милва мойте ръце.
Все още обичам смъртта – хладно ще гали мойте нозе.
Все още обичам нощта – която страстно ме гали с луни.

Все още обичам...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ewel (Ели Тодорова)

2005-04-01T15:38:39+03:00

Прекрасно и лъхащо на нежност.
Ендериал (Димитър Попов)

2005-03-31T11:56:08+03:00

Радвам се, че си се докоснала до тези стихове или те са те докоснали...
Благодаря!
mem (Мариана Харизанова)

2005-03-31T01:48:50+03:00

Хубаво е, завладяваща образност, която остави усещането, че се докоснох до "...влажния мирис на свежест, който вечно ще помня.
И птица самотна в заблуда прелита небе без окови." Пиша 6.