Все още обичам деня, когато безмълвно живея,
мигът, във който се раждам и с него залязвам,
както и вятъра, с който неспирно в живота се рея,
дори огън в душата могъщо изгарящ жадувам.
Все още обичам гората, в която неспирно препускам,
както и спомен отминал, отдавна забравен за нея.
Жадувам и хиляди капки по дъбови клонки да плискам
и облаци бавно завиват гората. Как нежно милея!
Все още обичам земята, в която вечно ще бродя,
както и нежните песни на капките падащи в локви,
влажния мирис на свежест, който вечно ще помня.
И птица самотна в заблуда прелита небе без окови. ...