Все още помня нейната стая
Все още помня нейната стая
със розово-лилавите стени
отдавна пробвам се да я забравя
но не спира парфюмът ù да ме следи
Очи закривах с длани безнадеждно
и надявах се отчаяно да спре
ароматът пак промъкваше се нежно
и като шкурка душата ми дере
Изковах си броня от стомана
и прикрих се зад студената ù сплав
изчезна въгленът от мойта рана
но остави белег розово-лилав
Светът ми промени се стана някак сив и пуст
сякаш липсва ми парфюмът и горчивият му вкус
Затова понякога оставям ризницата настрани
поемам дъх... и се пренасям между онези шест стени
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Акил Все права защищены
Поздрави !
