Все още помня нейната стая
Все още помня нейната стая
със розово-лилавите стени
отдавна пробвам се да я забравя
но не спира парфюмът ù да ме следи
Очи закривах с длани безнадеждно
и надявах се отчаяно да спре
ароматът пак промъкваше се нежно
и като шкурка душата ми дере
Изковах си броня от стомана
и прикрих се зад студената ù сплав
изчезна въгленът от мойта рана
но остави белег розово-лилав
Светът ми промени се стана някак сив и пуст
сякаш липсва ми парфюмът и горчивият му вкус
Затова понякога оставям ризницата настрани
поемам дъх... и се пренасям между онези шест стени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Акил Всички права запазени
Поздрави !
